Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 25°
София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас: - Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар? - В Стокхолм, к-к-к-учко...
Разни 2,591 прегледа
Следващ →

Още вицове

Що за дивотия! Мечтая си аз, а се сбъдват мечтите ми на някой друг? Май ги краде от мен?! Коментар на турското дерби Галата Сарай Фенер Бахче: Първо полувреме: Асан гидири гидири гидири. Асан шут. Шут, кише, кафъ дирек! Амаааааааааан, Асан чок амсалак; Второ полувреме: Амокачи Янков, Янков Амокачи. Шут. Гоооооооооооооооооль, гоооооооооооооль. Ааааааааа, йок голь, йок голь байрак. На един самотен остров канибалите се пекат картофи в жаравата... В резултат на самолетна катастрофа г-н Божков попада на въпросният остров и бива пленен. Вожда ахва при вида му, хваща двама от племето и им казва: - От 40 години не съм виждал такъв екземпляр. Искам като го вържете на шиша да го въртите много, ама много бавно, за да се изпече добре! Аз отивам да събера племето и се връщам да пируваме! След два часа вожда и племето пристигат и виждат как единия "пекар" е припаднал от умора, а другия върти шиша с всички сили. - Кретени, идиоти, нали ви казах да въртите шиша много, ама много бавно! - разкрещял се вождът. - Не може, шефе - отвърнал изпотения, въртящ шиша канибал - краде от картофите! Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти… - Скъпи - шепне тя, - продавал ли си някога прахосмукачки? - Не! - Тогава, моля те, започвай! Чувам стъпките на мъжа си по стълбите...