Кацнали космонавти на Марс и гледат почти същите хора като на земята,само малко по-високи. Всичко, разбира се било на високо технологично равнище, даже се хранили и придвижвали чрез компютър. Сприятелили се земляните с марсианците, поканили ги и те да погостуват на Земята и тръгнали да излитат обратно към дома, но при преброяването на екипажа установили липсата на един от членовете му. По едно време гледат през илюминатора навън тича техния човек, а след него търчи марсианка и крещи нещо. Успял той да стигне до
кораба и вътре го питат:
- Къде се изгуби, бе човек?
- Ами, запознах се с една марсианка и я попитах как се правят при тях децата. Тя ми показа един компютър и ми вика: "За момче натискаш това копче, а за момиче това". После ме попита при нас как се правят децата и като й показах, тя ме подгони. Компютърът ми иска да купи.
Вървели си по една горска пътечка Бай Ганьо, турчина и французина в колона по един. Първи вървял турчина, след него французина и накрая Бай Ганьо. И както си вървели турчина възкликнал:
- Я злато!
- Уау! -казал французинът.
- За мене! - казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
- Я какво ли е това? - казал той.
- Тва е диамант! - отбелязал французинът.
- О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! - казал Бай Ганьо и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
- Лайнооооооо!
- Мирише!!!
- За мене!!!Ам ам ам.