В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
В село Иваново се очаквало да кацне НЛО. Кметът събрал всички и казал:
- Ако видите нещо дребно, зачервено, да издава странни звуци с ококорени очи, това са те! Извънземните! Вие говорете спокойно, представете се кои сте и кажете, че сте приятели.
Бай Пешо запомнил указанията и отишъл да оре. По едно време гледа: нещо има в храстите. Отива и гледа дребно човече, със зачервено лице, издава странни звуци. Бай Пешо се шашнал, но запазил спокойствие:
- Здравей! Аз - приятел! Аз - Бай Пешо. Аз орем!
Човечето удудено го погледнало и казало:
- Здравей! Аз - също приятел! Аз - Бай Иван. Аз серем!