Дядо разправя на внуците си подвизи от войната:
- Нося се аз на коня, и гледам срещу мен - куп врагове! Че като ги подхванах със сабята - сеч, сеч! Това ръце, крака - всичко наред сека!
- А защо не им сече и главите?
- Ами главите им вече бяха отсечени…
Той я гледаше с копнеж, слюнките му течаха, докато гледаше бронзовата й кожа, а крачетата й.. Той толкова силно я желаеше. Би я облизал цялата и би я изял, но тя не отвръщаше на чувствата му, кокошката на грил беше мъртва отдавна...