Кубрат Пулев имал рожден ден и събитието отпразнувал в столичен клуб.
На другия ден майка му му звъни, да го пита как са изкарали:
Мама Пулева:
- Как изкарахте снощи маме?
Кобрата:
- Ами, още с влизането в дискотеката, отивам аз при диджейчето и му викам: Слушай сега браточка, начи тоя път искам нещо по-така... по-културно разбираш’и! К’во ше кажеш да започнем с италианска естрада... твааа Тото Котунио, Адриано Челентано, нещо Ерос Рамацоти...
Мама Пулева:
- Браво маме, а Андреа Бочели?
Кобричката:
– Буче, буче.. накрая изпя две от нейните тъпотии, аз се напих и си тръгнахме.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита:
- Абе ти защо не ме попита как съм?
- Е защо да те питам?
- Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм.
- Какво да те питам, нали те гледам?
- Добре де, все пак от уважение поне...
- Ама нали те виждам че си жив и здрав?
- И какво сега, няма да ме попиташ, така ли?
- Е айде, щом настояваш... Крикор, как си?
- Ох, не питай...