Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка.
По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов:
- Близначки?
- Не, не, едната е по-голяма.
Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката:
- Близначки?
- Абе нали ти казах, не са близначки! - тросва се Иван.
- А-а, близначки - уверен е японецът и сочи Елена - С тая жена никой няма повтори.
Тича Иванчо радостен по улицата и стиска пет лева в ръката. Насреща му обаче изниква сестра му и го спира.
- На къде така си се затичал бе, Иванчо? И какви са тия пет лева?
- Ами аз... такова... от комсомолската организация ни искат пет лева за кино.
- Как така? Аз съм председател в нея и нищо подобно няма. Я кажи веднага за какво са ти тия пари!
- Ами... такова... Марийка каза, че ще ми пусне за пет лева...
- А-а-а-а, не - казала сестра му - от вкъщи пари не може да излизат. Дай ги на мене, пък аз ще ти пусна.
- Ами добре - съгласил се Иванчо.
След като свършили сестра му възкликнала:
- Леле, Иванчо, ама ти си бил страхотен любовник! Та ти си по-добър от тате!
- И мама така вика.