В една землянка един хайдутин вика:
- Войводо, ке пръднем.
Войводата казал:
- Ходи излез, пръдни и па прибери.
Ходил, пръднал та се прибрал и в цялата землянка се размърдело. Отива втори айдутин и вика:
- Войводо, ке пръднем.
Войводата казал:
- Ходи излез, пръдни и па прибери. Oтишъл на вън, пръднал и се прибрал. Пак се размирисало. Дошъл трети хайдук и казал:
- Войводо, ке пръднем.
Войводата казал:
- Тоя път седи тука, пръдни, излез на вън и тогава се прибери.
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".