Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
Един ден Иванчо играел Conquiztador и видял един с потребителско име иии с масло да поздравява хората. Иванчо му казал: - Здравей еее с кашкавал.
Иванчо и Марийка 4,839 прегледа
Следващ →

Още вицове

Глупав телефон, това не беше "изпуснато обаждане". Това беше "Видях кой е, и натиснах игнориране на обаждането". В самолета стюардесата се обръща към пътниците със следното съобщение: - Трябва някой да се жертва и да скочи, за да се уравновеси самолета. Изправил се един Англичанин изтупал въображаем прах от палтото си и казал: - Дядо ми е бил джънталмен, баща ми е бил джънталмен и аз съм джънталмен и скочил. След половин час стюардесата пак се обръща към пътниците със същото съобщение. Става един американец и казва: - Дядо ми е бил кавалер, баща ми е бил кавалер и аз съм кавалер и скочил. След два часа стюардесата пак се обръща към пътниците със същото съобщение. Става един българин и казва: - Дядо ми е бил хайдутин, баща ми е бил хайдутин и аз съм хайдутин, хванал един турчин и го метнал от самолета. Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото! Питали радио Ереван: - Имат ли жените мозък? Радиото отговорило: - Имат, но само гръбначен. Искам да разкажа за най-трудния период в живота си...Не можех да ходя, едва говорех, не разбирах, какво се случва...но после станах на една годинка и се появи надежда.