- Остави ме! – изсумтя недоволно Симона – Не виждаш ли, че гледам. Това е “Брулени хълмове”, класика...
- Не ме интересува този тъп любовен филм– рече презрително Георги и я хвана за пищните, изпълващи късата и прилепнала блузка гърди – Аз искам да си поиграя с твоите хълмове.
Вървя си по улицата - времето е отлично, настроението просто супер. Боже! Направи така, че и на околните да им е такова настроението!!!
Спъвам се, падам. Всичко наоколо се смеят, копелета...!