Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Блондинки
Между пенсионерки: - Миче, била ли си в Париж през 1996? - Да, ама не през 1996, а през 1969 и не в Париж, а в Лондон...
Блондинки
03.10.2017
3,659 прегледа
Следващ →
Още вицове
Стои някаква баба на спирката и чака рейса. Минава минувач и й казва: - Няма защо да чакаш, бабо. Този рейс се движи само в празнични дни. - Ама аз днес имам рожден ден.
Говорим си с колегите и по едно време някой се изказа: -....пък аз мога само със салата слънце да се навечерям. Знаете ли как се прави? - Не (каква ще да е пък тази салата слънце...) - Слагаш в една кръгла тава кръгла паржоли а отстрани на тавата подреждаш кебапчетата като лъчи на слънце .. ---- допълнение от Мортимор: салатата слънце освен че по оригинална рецепта се прави с кюфте ( и кръгла пържола става) и кебапчета са лъчи. също така е задължително да се постави върху подложка от филе елена, луканка и други подобни
- Моят Борко е на “ти” с математиката, химията и физиката, затова винаги има отлични оценки по тези предмети. - Моят Иванчо също има отлични оценки по тези предмети, защото е на “ти” с математичката, химичката, физичката и директора на училището.
В началото Бог създаде земята и си почина. След това Бог създаде човека и си почина. След това Бог създаде жената. От тогава нито Бог, нито човека са имали време за почивка.
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!