Четвъртък, 29 октомври 2026 | Димитровград Слаб дъжд 15°
Ама че интересно: във всеки от нас - своите малки недостатъци, а на останалите недостатъците - големи, като за изложба.
Бисери 3,841 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мрачна лондонска вечер, вали, студено е. Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката. - Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга. - Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?! - ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата! - Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля... - Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона! - Добре, Сър, отивам... След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона. -Защо се забави, Джон? - пита господарят му. - Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина... - Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате??? Отворих учебника, почетох. От прочетеното разбрах само едно - трябва да събера парички за преподавателя. Върви Иванчо с баща си покрай училището. - Сине, в това училище ли учиш? - Да. - Преди двадесет години аз също тук съм учил. - Сега разборам, какво е имал предвид директора, когато каза, че такъв идиот в училището двадесет години не бил виждал. - Скъпи, иска ми се нещо японско. - Харакири става ли? - Госпожо, аз съм лудо влюбен във вас! - Колко сте нахален. Вчера ясно ви казах: не, не и не!! - Ааа... това вие ли бяхте?