- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година?
- Какво е странно, госпожо? Нали имаме една й съща майка.
Иванчо един ден не отишъл на училище.
- Защо отсъства вчера, Иванчо?
- Госпожице, майка ми изпра гащите и трябваше да чакам да изсъхнат.
- Добре, Иванчо, седни си.
На другия ден Иванчо пак го няма.
- Защо пак отсъства, Иванчо?
- Госпожице, аз бях тръгнал, но когато минах край вас... видях вашите гащи на простора и се върнах.