Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
В самолета седи един абсолютно плешив. Седящия до него внезапно се разсмял. Изгледал го плешивия и попитал:
- Какво ти е толкова смешно?
- Ами представих си, че мястото под тебе се е продънило и за да те спася те хващам за косата.
Замълчал си плешивият. След малко той се разсмял. Любопитният му спътник, запитал:
- А пък ти, защо?
- Представих си, че и под твоето място има дупка и започваш да падаш и понеже нямам друго под ръка, ти подавам косата си, да се хванеш.