Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
Един индианец си вървял през пустинята. Гледа, две релси. Вървял по тях, вървял, и по едно време срещу него се задава нещо огромно, пищи, пуши и вдига пара. Индианецът застанал гордо разкрачен срещу приближаващия железен кон, въртейки ласото си над главата. Железният кон се приближавал, приближавал и...
...и след един месец индианецът идва в съзнание в шатрата си. В този момент откъм огнището се чува фущене и пищене, индианецът скача, грабва томахавката си и прави врящия чайник на стружки, след което се обръща към сащисаната си жена и мъдро казва:
- Тия трябва да се унищожават още докато са малки!