Рибар замята цял ден и не хванал нищо. Решил да хвърли последен път привечер и нещеш ли хванал малка рибка. Помислил си
-То с нея и без нея все тая и я хвърлил в реката.- Седнал на земята и почнал да си събира такъмите и си мисли
-Ех сега да имаше сега нещо за хапване... -и туп от небето паднала маса отрупана с гозби. Зачудил си той па си рекъл
-Бе това добре, ама да имаше и нещо за пийване... - И туп от небето паднала каса бира. Тогава рибаря се плесна по челото
-Че аз съм хванал златната рибка бе да се е..а в г... за! ... Оооп..оооп... - понадигнал се той.
Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.