Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
– Скъпи, защо се връщаш толкова късно?
- Трябваше спешно да сканирам паспортните си данни. Отидох в съседния офис, сканирах ги и ги изпратих по пощата. И за да не се възползват от моите данни, почистих писмото от историята на имейла.
- Ах, колко си ми внимателен!
- Аха, и почти бях стигнал до вкъщи, когато ми позвъниха, че съм си забравил паспорта в скенера…