Вицет — Димитровград

Вълка среща Червената шапчица и я пита: - Червена шапчице, къде отиваш? - При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце - отговорила тя. - Добре - отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа. Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц. Тогава вълка казал: - Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.

Черен хумор 03.10.2017 3,450 прегледа

Следващ →

Още вицове

Момиче разказва на приятелката си: Вървя си вчера и гледам на земята 50 лева. Викам си, провървя ми. Навеждам се да ги вдигна, усещам: заработвам ги. Лекар акушер изражда жена, която трябва да роди близнаци. Първото бебе се появява без проблем. Лекарят го взема на ръце, шляпва го по дупето и то започва да плаче. Второто бебе, обаче, не се появява и не се появява. Минава час, минават два... Лекарят казва на сестрата: - Аз ще ида да обядвам, а ти стой тука и наблюдавай родилката. Веднага след излизането на доктора, сестрата забелязва малка ръчичка, която се подава от майката и й прави знак с пръст да се приближи. Приближава се тя, а оттам се подава малка главичка и пита шепнешком: - Лелче, оня садист, дето шамари децата по дупетата, тръгна ли си? - Оръжието не убива хора. Чък Норис убива хора. Една жена захванала да прави пролетно почистване и пратила мъжа си да изтупа килима. Отива след време да го провери и какво да види - човека хванал тупалката и едва-едва пляска с нея по килима. - Какво правиш бе, удряй по-силно! - скарала му се тя. - Не става, знаеш ли какъв прахоляк се вдига като ударя силно... Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!