- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът.
- Защо? - пита инженерът.
- Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе.
- Всичко това е много хубаво!
- Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика.
- Прекрасно!
- След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени.
- Та това е великолепно!
- Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Решил Генко да продаде жилището си. Понеже е криза, не очаквал много. Пуснал обява. Никой не звъни. Намалил цената с 10 процента. Пак никой не звъни. Намалил с 20 процента. Нищо. Намалил с 50 процента. Идва съседът:
- Чух, че се опитваш да продадеш жилището?
- Да.
- На половин цена?
- Да.
- Навит съм.
Срещнали се след време, Генко пита купувача:
- Е, как се живее?
- Не е зле, само трябваше да сменя телефонния номер.
- Защо?
- Като се нанесох поправих розетката на телефона и всеки ден звъняха по 50 човека.