Четвъртък, 29 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
- Моше, кажи ми как постоянно печелиш на конни надбягвания? Откъде знаеш на кои коне да залагаш? - Авраме, просто познавам. - Нееее, Моше, тук има някакъв номер. Кажи ми като на приятел. - Добре, слушай. Отиваш в синагогата. Молиш се с всички сили, молиш се, молиш се. После напрягаш слух. Ще чуеш числа. Първите три числа са за първата гонка, вторите три числа са за втората. На хиподрума залагаш на тези номера, после отиваш на касата да си вземеш печалбата. Пак се срещат след седмица, Аврам е с унил вид: - Всичко проиграх. - Ти ходи ли в синагогата? - Ходих, и се молих с всички сили, и числа чух. Заложих както трябва, но спечелиха други коне. - Нищо не разбирам. Всичко би трябвало да е нормално. Слушай, а ти в коя синагога беше? - В тази до пазара. - Идиот! Тази до пазара е за Тото 2!
Разни 2,896 прегледа
Следващ →

Още вицове

Обажда се мъж на бившата си жена. - Как е? - Нормално. - Намери ли си някой? - Намерих си. - Тогава защо не живеете заедно? - Тя е омъжена... Ако на сутринта се събудите, а в България всичко е наред, навсякъде цари изобилие и благополучие, значи, че още не сте се събудили... - Госпожо, това упражнение устно ли ще го направим? Учителката: - Да, Евгени. Генчо: - Благодаря ти, Господи! Учителката: - Няма защо... Една мутра влязла в бар, забелязала две блондинки да стоят в ъгъла и да си говорят. Зачудил се как да ги заговори, отишъл до тях, извадил пистолет и застрелял едната от тях в главата. Докато тя се свличала на земята казал на другата: - Тази вечер ми изглеждаш доста самотна... Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!