Иванчо отива на училище със синю око и учителката го пита защо.
- Ами, госпожо, снощи легнах да спя при мама и тати и по едно време татко ме пита "Иванчо заспали ?" аз му казах, че не съм и той ме наби. На другия ден Иванчо е с две сини очи и учителката пак пита какво е станало: - Снощи, госпожо, пак легнах при мама и тати и по едно време татко пак пита: "Иванчо, спиш ли ?", аз казах "не" и той ме наби. На третия ден Иванчо направо е прибит и госпожата уплашено пита какво се е случило; Лежа си аз при мама и тати и татко започва "Иванчо, спиш ли ?" - аз мълча. Той пак "Иванчо, спиш ли ?" - аз пак мълча и след малко татко пита: "Влезе ли ?" , а аз викам: "Кой ?"...
Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.
Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?