През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Моите сетива се насочват към една история, свързана с моя колега и приятел Драго от "Чай". Вчера го срещнах съвсем случайно на улицата и се разговорихме по наши си телевизионни работи. Обаче той ми се видя малко пребледнял, изморен, очите му хлътнали, все едно от шест месеца само на чай кара, не се сдържах и го попитах: "Драго, да не се е случило нещо?". - А не, господин Трифонов - отговори ми той - просто тези дни получих топлинен удар. - Как топлинен удар в тоя студ, бе Драго? Откъде се взе тоя топлинен удар посред зима? А той ме погледна, прецени ме като дискретен човек и ми каза: "Бях на рожден ден на Лили Иванова и тя запали всички свещи на тортата!"