Четвъртък, 29 октомври 2026 | Димитровград Облачно 15°
Мъж отива при заклинател и пита: - Вие ли сваляте най-жестоките проклятия? - Да! - Може ли, да свалите едно от мен? - Естествено! А, вие знаете ли, кой ви е проклел и какво проклятие ви е направил? - Знам, разбира се! Това беше една жена, която преди 30 години произнесе думите: "Обявявам ви за съпруг и съпруга..."
Семейни 4,078 прегледа
Следващ →

Още вицове

Поручик Ржевски се събудил по обяд. Страшен махмурлук, главобол, нищо не помнел. Примляскал и усетил, че нещо хрущи между зъбите му. Гледа - семки от малини!? Извикал иконома си и му заръчал да разучи какво е станало предната вечер. Икономът се връща след няколко часа и рапортува: - Господин Поручик, снощи вие сте били на среднощен гуляй, където сте се целували с Наташа Ростова, която преди това е направила свирка на граф Пиер Безухов, който по-рано опънал иконома си, задето му изял сладкото от малини Сър Джон е в друго имение за няколко дни и звъни по телефона да провери как са нещата в неговото имение: - Ало Джеймс ти ли си? - Да, Сър! - Нещо нередно да има при вас? - Как да ви кажа сър... - Джеймс кажи какво става!!! - Еми Сър, милейди е с друг джентълмен в леглото... - Джеймс, над камината под еленовите рога има пушка, взимаш я, влизаш в спалнята и ги застрелваш и двамата! - Както кажете сър. Джеймс оставя слушалката и сър Джон чува:"Бумм! Буммм! Бумм!". Джеймс отново на телефона: - Готово Сър, и двамата ги застрелях! - Джеймс, защо чух три истрела? - Еми Сър, милейди я застрелях на място, но джентълмена първия път не го уцелих и той падна през прозореца в градината от рози и там го застрелях! - Джеймс, но ние нямаме градина с рози?!?! - Извинете кой номер търсите?... Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея. Иванчо се хвали вкъщи: - Днес направих дно добро. - Какво? Кажи! - Съучениците бяха сложили габърче на стола на учителката, и точно тя щеше да седне и аз дръпнах стола... Седи си Иванчо в час по математика и си мисли за проблемите си. "Какво ще правя с тия осемнайсет двойки... За отсъствията да не говорим- сто и трийсет са... Дължа на Петърчо четиристотин и петдесет лева, дето ги загубих на покер снощи... Пък и тая Марийка- баш сега ли забременя..." Сепва го гласът на учителката: - Иванчо, стани и кажи колко прави 2 по 2. Изправя се Иванчо. Премигва два- три пъти и проронва: - Госпожо Петрова, госпожо Петрова... да Ви имам проблемите!