Сряда, 18 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 11°
Двама борци си говорят: - Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият. - Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият. - Добре хайде като си отворен да си ги сбием. - Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК? На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия. Изумен бореца казал на своя приятел: - Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$. - Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила.
Семейни 4,532 прегледа
Следващ →

Още вицове

Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал: - Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем. Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него. - Изяде ли кучето месото? - питат го. - Изяде го. - Е, говори ли кучето френски? - Емиии..., не. Хоп - в казана. Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад. - Изяде ли кучето месото? - питат го. - Изяде го. - Е, говори ли кучето английски? - Емиии..., не. Хайде и той в казана. Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него. - Изяде ли кучето месото? - питат и него. - Изяде го. А отзад кучето: - Лъже, неговата майка! Отдавна, много отдавна, когато компютрите бяха големи, а програмите малки... Чък Норис си има собствен сайт, нарича се интернет. Само в бизнеса на тъжните ритуали никога няма криза. Една баба имала син в града. Дошъл си той един ден, за да вземе нещо за ядене. Започнал да разказва, че всичко било скъпо, особено месните продукти. А много обичал шунка, която била непосилна за джобо му. Старата баба се засмяла и рекла: - Иди ги разбери младите хора. Щом толкова им харесва шумката, да отидат в гората и да ядат колкото искат.