София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
Двама борци си говорят:
- Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият.
- Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият.
- Добре хайде като си отворен да си ги сбием.
- Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК?
На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа
да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия.
Изумен бореца казал на своя приятел:
- Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш
ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$.
- Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила.