Седяло зайчето на един кръстопът и си пиляло ноктите. Минала лисицата и го попитала:
- Какво правиш.
- Пиля си ноктите, че имам среща с лъвицата - казало зайчето.
- Бре, тоя заек, я го виж ти - помислила си Лиса.
Тя срещнала вълка и му казала. Вълкът се зачудил, но решил и проверил - отговора - същия. Разчуло се - минали няколко животни - заека все отговаря, че има среща с лъвицата и това си е. Решили животните да кажат на лъва за невярната лъвица. Той слушал, слушал и тръгнал към кръстопътя, гледа - вярно е. Заека седи там и си пили ноктите. Попитал го какво прави, а заека казал:
- А... а... а... нищо - пиля си ноктите и говоря глупости...
КРАСУТА
********
Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта,
ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам и са нагласа!
Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса
мязам кът на убавица ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са, цъках със изик,
плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт!
Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря?
Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът?
С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ...
И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас!
Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа
и ми съй присънила буйна красута.
Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш,
щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!)