Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Нощ. Алисия и Ники Михайлов спят. Тя се събужда и казва:
- Ники, събуди се!
Той не помръдва. Тя:
- Ники, моля те, събуди се!
- Кажи, скъпа. - в полусъница отговаря той.
- Отивам до тоалетната. - отговорила Алисия.
- Но, скъпа, защо ме будиш за такива неща?
- За да те помоля да ми пазиш мястото, бързо ще се върна.