Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Мъжът се прибира вкъщи и носи една автомобилна гума. Жена му го посреща:
- За какво си купил тази гума? Нали нямаш кола.
Той й отговаря:
- Аз питам ли те за какво си купуваш сутиени?