Червената шапчица отива на гости при баба си. Както си вървяла и хоп една вълча глава се подава от храстите. Отминала тя и нищо.
- Вълчо няма ли да ме питаш къде отвам?
- Къде отиваш?
- При баба. ....а няма ли да ме питаш какво нося?
- А какво носиш?
- Пита и мед.
А вълкът пита:
- А тоалетна хартия носиш ли?
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.