Сряда, 18 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 11°
Един габровец поканил свои приятели на чай. Сипал им гореща вода, донесъл едно пакетче чай и го топнал по веднъж във всяка чаша. След една седмица пак ги кани, само че този път им сипва вода и само прокарва пакетчето чай върху чашите във въздуха, като заявява: - Така, така, миналият път беше много силен - цяла нощ неможах да мигна!
Габровски 6,412 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Май не трябваше да се женя... - казва един в бара. - Защо? - Ами - несходство в мирогледа! Жена ми не може да ме търпи, когато съм пиян, аз нея - когато съм трезвен... Обяснение на учител по математика - Докладите за вторник да ми се обадят! На едно черно семейство им се родило бяло дете. Мъжът като го видял веднага се усетил че има нещо нередно и казал на жена си: - Сега те водя на доктор да провери, и само да не се окаже мое дете щe те смеля от бой. Отишли на лекaр. Докторът се усетил, и понеже бил с добро сърце му станало мъчно за жената, като си представил какво я чака, и затова решил да замаже положението: -Значи, вие докато го правихте това дете, тъмно ли беше или светло? -Ами на тъмно го правихме- казал негърът. -Добре. А след това лампата светнахте ли я? -Ами да, защо? -Как защо, ами точно там ви е грешката, осветили сте го... За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика. - Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той. - Не - отвърнал старецът. - Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче? - Не. От ушите на дявола вече излизала пара. - Знаеш кой съм аз, нали? - Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти. Две мутри точно след новогодишните празници. И двамата са получили за подарък часовник и спорят, на кого часовника е по-добър. - Моето "Картие" е десет пъти по-скъпо от твоя "Тисо", бе! - доволно казва единият. - Затова пък, моят върви по-бързо... - не остава длъжен другият.