Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 17°
Нещо се губи чувството за хумор на народа - и във вицове.ком, и в триада.бг, и във вицовете на гювеча, и във вицовете във флиртче.ком - едни и същи вицове...
Бисери 4,926 прегледа
Следващ →

Още вицове

Дядо Бог решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в страната. Взел един самолет под наем и започнал акцията. Минали над Софийския. Помощникът попитал: - Дядо Боже, тук колко да хвърлим? - Пусни 2-3 хиляди! Изсипали ги. Минали над шуменския, помощникът пак пита: - Ами тук каква бройка да пуснем? - Айде да са 1-2 хиляди! - рекъл Господ. По едно време прелетели над ПУ "Паисий Хилендарски". - Господи, ами тук? - Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим. Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: - Господа! Имам за вас две новини! Едната е лоша, а другата е много лоша! Всички: - Давай лошата! Ржевски: - Вселената се разширява! Офицерите: - А много лошата? Поручикът: - А ние сме все още трезви... Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала: - Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи! Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал: - Жена, давай да ям, че съм много гладен. Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал: - Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания! Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал: - Хайде бе, ела да ми правиш компания! Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал: - Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад! Рибар хвърля въдицата и почти веднага плувката му започнала да се мята, потъва и т.н. Вади си той въдицата и червеят: - Абе, ти луд ли си? Тия риби долу ще ме изядат. Мъж казва на доктора: - Докторе, струва ми се, че страдам от слабоумие. - А защо решихте така? - Това вече не мога да го проумея!