Вечер. Към чакащите хора на автобусната спирка се приближава баба с едно куче в ръце и пита всеки:
- Това куче не е ли ваше?
Всички й отговорили отрицателно и тя си тръгнала доволна, галейки кучето с думите:
- Чудесно! Сега ще отидем вкъщи и такава супичка ще направя от теб...
Гледайки как майка му облича новото си палто от естествена кожа Иванчо отбелязва:
- Мамо, нима не разбираш че това палто е резултат от ужасните страдания на едно бедно, нещастно животно?
Майка му със строг поглед му отговаря:
- Как може да говориш така за собствения си баща?!