Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
Айше перяла на реката, огледала се нямало никой и решила да си опере гащите и роклята. Наблизо в храстите обаче, лежал Асан и като видял гола Айше приближил се тихо и и го вкарал -К’во правиш, бе Асане! -попитала Айше -Искаш да го изкарам ли? -А бе, не ти казвам да го изкараш, ама защо го завря там?
Семейни 4,187 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж се прибира след работа вкъщи. Още от вратата вика жена си и и заявява тържествено: - Днес ще опитаме нещо различно в секса. - И какво толкова различно си измислил? - пита жената. - Нова поза. - казва мъжът - ГРЪБ В ГРЪБ! - И как така гръб в гръб, не е възможно, нищо няма да се получи! - Спокойно, жена, ....навил съм и комшиите да участват.. Покъртителни са статусите на неграмотните кифли:"Убичам те!", "Нужин си ми", "Ни мога без теб". Значи без мозък може, но без тоя, дето й е "нужин", не може! Седят маса души на праведници в рая, нагъват нектар и амброзия, дрънкат на арфа - идилия... И изведнъж отнякъде се втурва една душа, награбва лъжицата и започва бързо да гребе от купата и да мляска със страшна скорост. - Какво правиш бе? - възмущават се всички. - Карай спокойно, имаме цяла вечност пред нас! - За някои вечност, а други ще ги реанимират след пет минути... Подсъдим се обръща към съдията: - Няма закон без вратичка. - Прав сте, но не забравяйте, че тази вратичка най-често води към затвора. - Но, господин съдия, аз не вярвам, че в затвора ще ме превъзпитат. - Откровено казано, аз също не вярвам, но нека все пак опитаме… Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!