Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време.
Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги.
- Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
В училище:
- Иванчо, колко е 3 по 5 ?!
- Не чувам нищо, господине!
- Колко е 3 по 5 ?!
- Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно!
Изнервен учителят казва:
- Не ме мотай Иванчо, дай да си сменим местата да видиш, че се чува идеално.
Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва:
- Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при майка ми ?!
Учителят:
-Какво каза Иванчо...нещо не се чува...?!