Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 23°
Позната история - по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: - Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: - Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? - Два часа Сибир ми стигат…
Комунистически 6,787 прегледа
Следващ →

Още вицове

Питат стара мома защо не се е омъжила. Тя отговаря: - Защо? Имам си куче, което непрекъснато ръмжи. Имам си папагал, който не спира да ругае. Имам си котка, която все е разгонена. Имам си камина, която да ми пуши. Тогава за какъв дявол ми е да се омъжвам? 2048 година. Петгодишен син с майка си слушат реклама: - Ефективен тренинг по бранд мениджмънт! Комуникация на бранда с потребителите. Генериране на аутсорсинг пулове. Мониторинг на дистрибуцията. Улица "Вазов", 20. - Мамо, а кой е Вазов? Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: - Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: - Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: - Ама ние вече минахме оттук... И въобще ти се въртиш в кръг... Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: - Кой говори... Имам определено място, където пиша на машина, но на ръка пиша из цялата къща.Тони Морисън Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло. На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло. На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало... Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!