Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
В едно училище, учителката по литература била голяма почитателка на комунистическите идеали. Един ден тя изпитала Иванчо да си прочете домашното. Той издекламирал: - В нашата къща се родиха 5 котенца. И петте са комунистчета! Учителката била възхитена и поръчала на Иванчо да си прочете домашното на другият ден, защото ще идват от началството за проверка. Ето че дошъл момента,Иванчо станал и казал: - В нашата къща се родиха 5 котенца. Всичките са капиталистчета! Учителката станала божур червена и попитала: - Ама нали вчера бяха комунистчета, бе Иванчо? - Да госпожо, но те бяха слепички, а пък днес рано сутрин, взеха че прогледнаха.
Иванчо и Марийка 5,059 прегледа
Следващ →

Още вицове

Иванчо казал: - К’во се радвате на Марийка на циците? Големите цици разсейват ебача. Пътуват Киркор и Гарабед на околосветско пътешествие с кораб. Времето е прекрасно, народът се щъка по палубата. В следващия миг едно дете извиква - Помощ и пада зад борда. Всички се скупчват до перилата и гледат, тюхкат се и се маят. В този момент Киркор скача в океана и спасява детето. Той е ГЕРОЙ. Всички го тупат, прегръщат и поздравяват. Капитанът го кани на рампата, поздравява го и го пита пред всички: - Поздравявам Ви Киркор. Разкажете какво Ви накара да проявите такава саможертва в такъв сюблимен момент? - Абе Аз да знам кой бутна мене водата ша му е..... майката - Докторе, защо ми вземате мерките? - Аз не съм доктор, а дърводелец. На една жена мъжът умрял, тя отишла на спиритически сеанс, за да поговори с него. Всичко се случило както трябва и във въздуха се появил призракът на мъжа й: - Скъпи, как си? - Добре, всичко е наред! - Там по-добре ли ти е, отколкото с мен? - О, да, много по-добре... Жената през сълзи: - Да знаеш как ми се иска и аз да разбера как е там в рая... - Къв рай бе? Аз съм в ада! Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...