Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 20°
Днес се навършват десет години откакто костенурката започна своето бягство от Софийския зоопарк.
Разни 2,597 прегледа
Следващ →

Още вицове

Македонец се върнал от гурбет в чужбина и пратил годежари на най-личната мома в селото. Върнали се годежарите и казали: - Она сака да й купиш кукя. - Ке й купим кукя. Отиват пак. Връщат се и казват: - Она сака да й купиш пайтон. - Ке й купим пайтон. Трети път отиват, връщат се оклюмали. - Що сака она, бре? - Она сака да ти биде 25 санти дълъг и 5 санти дебел! - Аааа, не ке се женам. За неин хатър ни го резам, ни го цепам! Добавка към Закона на Мърфи: Съществува неизчерпаем запас от неща, които могат да се объркат. Двама приятели седнали в едно кафене. На отсрещната маса една мадама седнала и си разкрачила краката. Между тях се виждало нещо черно. Единият от приятелите казал: -Това са и космите-тя е без гащи! Другият: -Не е вярно-това са и гащите! -и завързали спор. Спорили, спорили, накрая дошъл сервитьора при тях и те му казали: -Виж сега, с моя приятел спорим. Оная мадама там се е разкрачила и между краката и се вижда нещо черно. Аз викам, че са космите и, пък той вика , че са гащите и. Ето ти десет лева, иди до нея, изпусни нарочно менюто и погледни , за да ни кажеш. Келнера взел десетте лева и направил каквото му казали. Върнал се при тях и те го питат: -Е, кажи сега -космите ли са или гащите? -Момчета, момчета, и двамата не сте познали. -Тогава какво е? -Мухи, момчета, мухи! ! ! Във "Фейсбук" участвам в група, в която са хора със същото име и фамилия, като моите. Веднъж се събрахме да се видим, да пийнем бирички. Цели 12 човека. На тръгване, доста пийнали вече, ни спряха едни полицаи. Трябваше да им видите учудените физиономии, като ни проверяваха документите! Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!