Четвъртък, 29 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
Урок по полово възпитание. Учителката: - Деца, започваме да изучаваме интересен предмет. Скоро в класа момчетата ще почнат да се интересуват от момичетата, а момичетата от момчетата... Иванчо: - Госпожо, а може ли тези, които вече са правили секс, да отидат да играят футбол?
Иванчо и Марийка 5,215 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Приеми искрените ми съболезнования: вчера купих на жена си пълто от норки! - Чудесно, но какво общо имам аз? - Днес тя отиде на кафе с твоята жена. Човек си спи в леглото. Неочаквано се стряска и вижда над него се е надвесила Смъртта. - И-И-И-звинявай за какво си дошла? - с нескрито вълнение я попитал той. - Идвам за душата ти - рекла Смъртта. Мъжът въздъхнал с облекчение, обърнал се към спящята до него съпруга, побутнал я и и рекъл: - Душичке, ставай, че те търсят. - Ооо, Муци! Ново яке! Ама защо го държиш разкопчано? Не ти ли е студено? - Стуено ми е, Муци, ама като го закопчая приличам на дебела розова крава! - Ммм, Муци, по-добре не го закопчавай... По-добре само крава от колкото дебела розова крава. - Крава ли ме нарече?!? - Не само аз муци. И приятеля ти го каза снощи в леглото. - Ах ти! Хмм, знаеш ли? Ще го подаря на теб. По-добре само дебела розова крава отколкото всички други неща, които си ти! - Чао, Муци!!! - Чао!!! - Вие сте укротител на лъвове? - Да. - А как не ви закачат? Толкова сте мъничък и слаб... - В това е номера. Те чакат, кога ще напълнея. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!