Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
Срещат се двама приятели рано сутринта. Първият: - Леле снощи какъв кошмар сънувах. Цяла нощ пред нас бутах една вагонетка напред-назад. Ръцете ми окапаха, а ти стоиш на прозореца и ме викаш. Аз ти разправям да го духаш и бутам ли бутам тая тъпа вагонетка... Вторият: - Аз пък сънувах страхотен еротичен сън. Седя си значи вкъщи и на вратата се звъни. Отварям - Памела Андерсън. Чисто гола! Поканих я, пихме шампанско и таман да я хвърля в леглото, отново се звъни. Отварям - Анджелина Джоли. И тя гола, бе! Значи стоя аз между двете и се чудя, коя от тях да бъде първа... - Ииииии, що не ме извика, бе? - Ами виках те... Ама ти разправяш да го духам и буташ ли буташ някаква скапана вагонетка пред блока! ! !
Семейни 4,137 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отишъл бял мисионер да учи на цивилизация черно канибалско племе в Африка. Случило се обаче така, че съгрешил с жената на вожда и на вожда на племето му се родило бяло дете. Усетил вожда каква е работата и отишъл при мисионера. - Я ми кажи сега как става тоя номер, да имам бяло дете? - Това се вика ГЕНЕТИКА - казал мисионерът. - Каква генетика бе, аз съм черен, жената черна, цялото племе черно, ти викаш че било ГЕНЕТИКА, какво е това? - Сега ще ти обясня - казал мисионерът и посочил в далечината. Виждаш ли онова стадо козички? Всичките са бели, но онова яренце в края е черно. Ето това се нарча ГЕНЕТИКА. Погледнал вожда на туземците към козичките, помислил малко и казал. - Добре. Ще се разбереме с тебе така. Аз ще си мълча за детето, а ти ще си мълчиш за козичките. Детето чудо с феноменалната памет работило в цирка. Дошло ред за неговия номер. То излязло и казало: - Сега ще препикая всички от първи до пети ред. И всички панически започнали да викат и да бягат от цирка. Тогава детето чудо с феноменалната памет казало най-спокойнно: - Няма смисъл да бягате. Аз вече ви запомних всичките. Секс по телефона: - О, скъпи, аз лежа на дивана, а ти ме гледаш и започваш бавно-бавно да миеш чиниите. После се приближаваш, усещам дъха ти...О, как старателно минаваш с прахосмукачката, мили, по-бързо...Аааа! Чисто е! Толкова дълго чаках това! А сега си отпочини. Изхвърли кофата с боклука... Много ми харесва героинята на романа на Лев Толстой "Война и мир", особено когато танцува на бала с Щирлиц. Из ученическо съчинение Кума Лиса срещнала Зайо и се учудила: - Мале, Зайко, къде са хубавите ти бели зъби, бе?...Аууу, какво е станало с пухкавата ти бяла козина, бе?... Зайо горко отговорил: - Ама какво да ти кажа, Кума Лисо... Бях чувал, че в милицията човек си казва майчиното мляко, но не го вярвах!... Ама сега... така стана, че аз ... аз си оставих там белите зъби, щото не исках след тридневен бой да си призная, че съм бяла мечка...