Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
Вървял Иванчо по двора и си навивал един червей на пръста като синджирче насам - натам. Видял го дядо му и го попитал:
- Иванчо, можеш ли да направиш тоя червей да е твърд? Имаш пет лева от мен ако успееш.
Иванчо цяла нощ не спал и мислил, обаче на другата сутрин носи и показва червея прав като свещ.
- Как го направи Иванчо такъв? - попитал дядо му.
- Просто Дядо! Намерих една кутия с лак в гаража. Топнах го вътре и го закачих докато изсъхне. И сега е твърд.
На другата сутрин дядо му го среща и усмихнат му казва:
- Иванчо, ето ти пет лева от мен и десет от баба ти!