Имало едно време един дядо, който се казвал Онаний. Дошло му време да умира и той събрал роднините си. Почнал да им говори :
- Умря Ленин - умря и ленинизмът ... Умря Сталин - умря и сталинизмът ...
Всички го прекъсват в хор :
- Дядо, не умирай!
Събуждам се с варненски чайки, в бургаския ми хотел; закусвам карнобатска гроздова с македонско мезе; шефът ми -павликенец -ни отпуска "габровски" премии; а колежката ми от Хаскюю ми жужи на главата като русенски комар. А в края на деня жадувам за нещо ПЕРНИШКО!!!! Винкел!’