Вторник, 8 септември 2026 | Димитровград Слънчево 22°

Всички категории

Лорд Тоби и съпругата му в брачното им ложе в първа брачна нощ. Негърът Том свети с фенер. Лордът става: - Миледи, изпълних ли задължението си? - Ннне-е-е-е... Лордът се хвърля с нова страст. - Миледи, изпълних ли задължението си? - Ннне-е-е-е... Трети път. - Миледи, изпълних ли задължението си? - Ннне-е-е-е... - Ех, Том! Явно е, че ти трябва да свършиш тази работа. Дай ми фенера! Том това и чака. ... Том става. Лорд Тоби се обръща към съпругата си: - Миледи, изпълних ли задължението си? - Ддда-а-а-а... Лордът към Том: - Виждаш ли бе, идиот! Ето така трябва да се свети!
Оценка 0 от 0 гласа
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална. Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.
Оценка 5 от 1 гласа
Веселин Топалов пътувал в 22-ра линия на русенския градски транспорт. Автобусът бил много натъпкан, игла да хвърлиш нямало къде да падне. И точно пред Веско пътувала 18 годишна ученичка от английската гимназия. И на един завой тя залитнала и за да не падне се опряла без да иска до интимното място на Веско. Тя веднага се отдръпнала притеснена: - Извинете много - казала тя смутена. - А-а-а няма извинете, аз съм шахматист, а при нас бутнете ли фигура веднъж играете до край!!!
Оценка 5 от 1 гласа
Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва: - Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите... първия е пикане прав.. Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила... Адам започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред. На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята! Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала: - Господи мой, а какъв е втория подарък?? Бог промълвил: - Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко!
Оценка 2.5 от 2 гласа