Понеделник, 7 септември 2026 | Димитровград 21°

Всички категории

Седемте най-важни мъже в женския живот: - Доктора, който и казва: Съблечете си дрехите. - Зъболекарят, който и казва: Отворете широко (устата) - Млекарят, който и казва: Къде го искате? Отпред или отзад. - Фризьора, който и казва: Да я загладя или да я издухам. - Интериор Дизайнера, който и казва: Веднъж да го (ги) вкараме и ще ти хареса (мебелите). - Банкера, който настоява: Ако го искараме (влога) ще загубиш интерес (на англ. лихва) - Ловеца, който винаги навлиза дълбоко в храстите, винаги стреля два пъти, винаги пази това, което е застрелял, и винаги и казва (на жената) - Бъди тиха и продължавай да лъжеш.
Оценка 0 от 0 гласа
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия? Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"
Оценка 0 от 0 гласа
Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!?
Оценка 0 от 0 гласа