Събота, 5 септември 2026 | Димитровград 18°

Всички категории

Австралиец попаднал на безлюден остров само в компанията на едно куче и женска коала. Кучето и коалата си паснали и цяла година австралиецът жалостно наблюдавал отстрани как кучето просто съдира коалата от чукане. Щастливо копеле - мислел си австралиецът. - Какво не бих дал да съм на негово място!. Но един прекрасен ден от океана излязла прекрасна руса жена. - Здравей - казала тя. - Готова съм да направя каквото поискаш! - Прекрасно! - извикал възрадван австралиецът. - Най-сетне! Вземи да поразходиш малко кучето, докато аз се позанимавам с тази палава коала!
Оценка 0 от 0 гласа
Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли: - Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам? - Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал. - Благодаря. А Вие не се ли страхувате? - Сега не, но докато бях жив...
Оценка 0 от 0 гласа
Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси. Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана. Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
Оценка 0 от 0 гласа
Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма. Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи. По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала: - Mомчета, един по един, ако обичате!
Оценка 0.5 от 2 гласа