Сряда, 2 септември 2026 | Димитровград 26°

Любими Герои

На полицията с любов Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам: - Аре бе пич, дай си почивка. Той мрачно продължава да пише. Викам. - Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка. Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми. - Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе! Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Собственик на фирма повикал в кабинета си млад работник, назначен преди месец. - Как е? - попитал го - Свикна ли вече? - Свикнах, господине. - А работата ти върви ли? - За мене работата е истинско удоволствие, господине. - М-да - почесал се по тила собственикът. - Ето какво, млади човече, от утре ти намалявам заплатата. - Но защо, господине? - учудил се работникът. - Защо ли? Аз съм те извикал тук да работиш, а не да си правиш удоволствието.
Оценка 3.6 от 37 гласа