Сряда, 2 септември 2026 | Димитровград 28°

Любими Герои

Други признаци, че остаряваш: Навеждаш се да си завържеш обувката и се чудиш още какво можеш да свършиш, докато си в тази позиция. Ушите ти стават по космати от темето. Блясъкът в очите ти е отражение на слънцето в бифокалните ти очила. Всичко те боли, а каквото не те боли, не действа. Задъхваш се докато играеш шах. Все още гониш жени, но не помниш защо. Поддържаш връзка с приятелите си чрез никролозите във вестника. Забиваш зъбите си в пържолата и те остават там. Когато заспиш, хората се тревожат, че си умрял. Можеш да живееш без секс, но не и без очила. Обичаш да слушаш за операциите на другите хора. Пак започваш да редиш пъзели. Гадателка ти предлага да ти гадае на лице. Дребната сивокоса старица, на която помагаш да пресече улицата, е жена ти. Абонираш се за кабелна телевизия заради метеорологичния канал. Правиш купон и съседите не разбират.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел: - Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт. Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. - Какво има? - попитал рицарят. - Станала е грешка, сър, дали сте ми друг ключ!
Оценка 0 от 0 гласа