Училище. Учителката дава задача на децата да съставят изречение с думичката "ананас". Марийка: - Ананасът е южен плод. Петърчо: - Ананасът е много сладък плод. Иванчо: - Тате е алкохолик и изпива всичките пари. - Абе, Иванчо, ти само глупости измисляш - прекъснала го учителката. Къде ти е ананаса в това изречение? - Чакайте, не съм свършил - казал Иванчо и допълнил: А_на_нас майката ни се разката от глад.

Учителка изпитва шестокласниците: - Деца, кажете ми какво е "малшанс". Да, Кирчо? - Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, една секси мацка пред теб и тъкмо я настигаш и идва автобусът. - Хм, добре, интересно. Ами ти, Тошко? - Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, един секси пич пред теб и тъкмо го настигаш, автобусът идва. - Засрами се, какви са тези глупости?! Хайде, следващият. Митко? - Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, след теб да върви Тошко и никакъв автобус да не идва.

Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..

Връща се момиченце от училище. До нея намаля скорост една кола. От колата се показва един мъж и казва: - Ако се качиш в колата, ще ти дам шоколад. Момиченцето: - Не. - Сладолед? - Не. - Нова кукла? Момиченцето: - Татко, сто пъти съм ти казвала: не идвай да ме взимаш от училище с трабантчето.

Учителката дава задача на децата да кажат изречение с думата "захар". Малкият Иванчо: - Пия чай с лимон. - А къде е захарта - пита учителката? - Разтворила се е...

Учителката вдига Иванчо! - Иванчо, какво е твоята Родина? - Моята Родина... Знаех го преди да ме вдигнете, но сега го забравих! - Седни си! Двойка! Това е твоята майка! - Ангеле, какво е твоята Родина? - Това е майката на Иванчо. - Не! Това е твоята майка. Седни си! Иванчо се обърнал към Ангел: - Геле, току що разбрах, че сме били братя!

Опити за извинителни бележки от "родителите". Моля, извинете Петьо за отсъствието, защото имаше стомах. Извинете Глория за вчера, тя ходи с доктор. Извинете Таня (10год), не беше на училище заради проблеми с яйчниците. Моля извинете Иван за липсата, имаше растройство(зачертано) разтроиство(зачертано) диария.

Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе? ! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!

Господ събира директорите на най-големите училища, за да ги предупреди за потопа, който ще настане в града в петък. Директорите благодарят и съобщават на учениците. Директорът на Руската гимназия: - Ученици! Понеделник - учим, вторник - учим, сряда - учим, четвъртък - учим, петък - не учим - ПОТОП! Директорът на Английската гимназия: - Ученици! Понеделник - учим, вторник - учим, сряда - учим, четвъртък - учим, петък - не учим - ПОТОП! Директорът на Математическата гимназия: - Ученици! Понеделник - учим, вторник - учим, сряда - учим, четвъртък - учим, петък - не учим - ПОТОП, в събота отучваме потопа!

По време на контролна работа по математика преподавателката, следейки работата на учениците, минала покрай чина на Иванчо: - Иване, как реши толкова бързо тази задача? - С помощта на ЕЛКА, госпожо! – отвърнал Иванчо. След известно време учителката пак минала покрай неговия чин: - Иване, а тази задача как успя да я решиш така точно? - С помощта на ЕЛКА, госпожо! – отново казал Иванчо. Преподавателката се ядосала: - Стига толкова подсказване! Елица, дай си бележника!

Учителката казва на класа да нарисува семействата си. След малко отива при Иванчо и пита: - Защо си нарисувал баща си със синя коса? - Ами, защото нямах плешив молив.

Умрял един студент и отишъл в ада. Дяволът го попитал: - Е, студентче. В кой ад искаш? В студентския или в обикновения? - По-добре в обикновения... Отишъл студентът в обикновения ад и общо взето останал доволен - ядене, пиене, цигари, жени. Само всяка вечер в 21 часа идвал дяволът и му забивал по един гвоздей в задника. Търпял студентът две-три седмици и поискал да го преместят в студентския ад. Там се оказало същото - ядене, пиене, цигари, жени. Само дяволът вече не идвал вечер да му забива пирони. Минали така няколко месеца. Една вечер изведнъж при студента дошъл дявола с кофа пълна с пирони и казал: - Е, студентче! Дойде сесията!

Учителката дава задача на класа да напишат своите мисли на тема власт, какво е това. После чете на глас: "Власт - това е когато правиш добро" "Власт - това е когато правиш добро и наказваш злото" "Власт - това е когато имаш много готини мацки, с които да спиш" - КОЙ написа това? Лъчко, пак ли ти пишеш тези неща! Веднага да измислиш нещо друго! Лъчко пише: "Власт - това е правото и възможността да налагаш на другите своята философия и да им разваляш мечтите."