Понеделник, 7 септември 2026 | Димитровград Слънчево 28°

Разни

Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. Тя не се сдържала и го попитала: - Прощавай, но да не си случайно импотентен? А той: - Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!
Оценка 0 от 0 гласа
В едно село живял един старец, който се прославил с това, че можел да изпърди всяка мелодия. Веднъж дошли журналисти от националната телевизията, за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен.Единият журналист пита: - Можеш ли "Бяла роза" на Славка Калчева? - Лесна работа - казал дядото и изпърдял много вярно "Бяла роза". Другият журналист: - А, "Ветрове" на Лили Иванова можеш ли? - Няма проблеми... Третия журналист: - А, класика можеш ли ? Например токата и фуга в ре минор, от Бетовен? - Това не го знам, дайте нотите ще опитам. Донесли му нотите, стареца ги гледал, гледал и накрая казал: - Няма да стане момчета... Тука на три места може да се насe*а.
Оценка 0 от 0 гласа
Мили сине, Тъгуваме по теб. Много ни е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите Мила мамо, И вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите ще ми лепнат поне още 20 години, че и вас ще ви вкарат при мене Мили сине, С писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха. Мила мамо, Каквото можах да направя оттук - направих. Засадете си картофите сами!
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа