Вторник, 1 септември 2026 | Димитровград Слънчево 35°

Животни

Влиза Зайо Байо в горската кръчма и си поръчва едно голямо уиски! След малко идва Кумчо Вълчо и вижда, че Зайо Байо пие уиски, отива при него и му вика: - Зайо нема ли да почерпиш, бе? - Ша почепря Кумчо Вълчо! - Дай на Кумчо Вълчо една лимонада! След кръчмата Кумчо Вълчо хванал заека и му отпрал един здрав бой! На другия ден същата сцена се разиграла отново! Заека влязал в кръчмата и си поръчал голямо уиски, след малко дошъл вълка: - Зайо нема ли да почерпиш бе?! - Ше почерпя ве Кумчо Вълчо! - Дай на Кумчо Вълчо две лимонади! След кръчмата вълка хванал Зайо и му отпрал още по-здрав бой! На третия ден Вълка влиза доволен в кръчмата, че Заека си е научил урока и ще го черпи нещо по-така... - Зайо Байо няма ли да почерпиш нещо бе!? - Готово Кумчо Вълчо! Дай на Кумчо Вълчо една минерална вода, че като пие две лимонади не знае какво прави...
Оценка 5 от 1 гласа
Един ден майката на седемте козлета излязла на пазар и им казала няма да отваряте вратата на никои.САМО НА МЕН паролата ще е "Ям чушки".Отишъл Кумчо Вълчо потропал на вратата козлетата попитали: -Кои е ? -Аз съм вашта маика. -Кажи паролата. Отвънка не се чуло нищо и вълкът си тръгнал.Отишал тои при лисицата(тя нали била най голямата клюкарка)попитал я дали знае паролата и тя му казала че паролата е ЯМ ЧУШКИ.След няколко дни Вълка пак отива същата ситуация,почукал тои на вратата отвътре се чуло: -Кои е ? -Маика Ви! -Кажи паролата -Ям чушки Отвътре се обадило едно козле -Яж ми ***! От днес си имаме шпионка! :)
Оценка 0 от 0 гласа
Няколко коня стоят в конюшнята, кльопат си овеса и разговарят. Единият казва: - Не че се хваля, но аз съм участвал в 20 състезания и съм спечелил 10 от тях! Друг долага: - И аз не искам да се хваля, но от 25 състезания съм спечелил 20! Трети: - А пък аз от 30, съм спечелил 28! Покрай тях минава хрътка и се обажда: - Абе, не че се хваля, но от 38 състезания, в които съм участвал, съм спечелил 37! Конете опулват зъркели и единият казва: - Ха - говорещо куче!
Оценка 0 от 0 гласа
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ!
Оценка 0 от 0 гласа