Мечо Пух влиза в един бар и пита: — Извинете, случайно да имате наденички? — Да, разбира се! Топли, вкусни, пресни наденички! Мечо Пух: — А случайно да имате свински ребърца? — Съвсем пресни! Току що донесени! Пак Мечо Пух: — А свински опашки и крачета? — Естествено! Невероятно вкусни! Току що ги приготвих! Тогава мечето вади един автомат и вика: — Та-та-та-та! Това е за Прасчо!

- Биковете не реагират на червения цвят, само кравите. — Защо тогава биковете се разяряват, когато тореадорите развеят червена кърпа пред тях? — Защото се ядосват, че ги смятат за крави.

Седят си три мишока в бара и се препират кой е по-яко копеле Първият разправя: — Аз тва капаните изобщо не ги ебавам, влизам в тях за кеф, като щракнат правя вътре няколко упражнения за мускули на пружините и излизам. Вторият вика: — Това е нищо. Аз като свърша дрогата минавам на отрова за мишки… eй така за кеф. В това време третия мишок става и се отдалечава. Другите два мишока се споглеждат и го питат: — Къде по дяволите тръгна? Третия мишок се спира и отвръща: — Отивам си в къщи да оправя котарака…

Мравките излезли да събират храна и оставили една мравка да пази мравуняка… Връщат се и що да видят – мравуняка почти напълно разрушен, а пък мравката се ухилила… Питат я: — Какво е станало тука, бе? — Ами дойде мечока и взе да буйства – и разруши мравуняка… — Ами ти що се хилиш? — Щото му отмъстих! Насрах му бърлогата!

Три прилепа си висели на един клон. По едно време единият се изправил. Другият казал: — Хей, виж! Този припадна.

Стои Mечо на ръба на една пропаст и вика: — Прасчооо, Прасчооо… Минава Mагаренцето Йори, вижда Мечо и го пита: — Мечо, защо викаш така. Мечо продължил да си вика, без да обръща внимание на магаренцето. Йори отново попитал: — Мечо кажи ми защо викаш, иначе ще те набия. Мечо отново не обърнал внимание на Йори и продължил да вика, стоейки на ръба на пропастта. Йори се ядосал, засилил се с всичка сила към Мечо, за да го блъсне. Мечо обаче се отместил и Йори паднал в пропастта. Мечо започнал отново да вика: — Магаренцееее, Магаренцеее…

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата: — Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. Ламята продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка: — Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека: — Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами има. — Казвай. — Може ли да не дойда? — Може.

Зайо Байо влиза в горската кръчма и казва: — Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат и мълчат. На другия ден Зайо Байо пак влиза в кръчмата и казва на силен глас: — Тук някой ще яде бой! На лъвът му омръзнало, станал от масата, излязал навън и ступал Зайо. Когато Зайо Байо влязъл, изтупвайки праха от себе си, промърморил: — Абе, аз ви казах, че някой ще яде бой.

Две костенурки в пустинята. Водата е на привършване. Едната казала: — Отивам за вода, в напръстника има три капки, да не ги изпиеш, докато се върна? — Няма – обещала другата. … Изминал цял месец! Тогава тази, която останала при напръстника, се опитала да отпие една капка. В този момент зад една дюна се чуло: — Ако ще си правим номера, по-добре да не тръгвам!

Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал: — Зайо, хайде да се возим! — Добре бе, Вълчо. Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита: — Зайо, напика ли се от страх бе? — Не съм! Вдига вълкът 200 км в час. — Напика ли се бе? — Абе много бавно караш! – казал Зайо. Вдига вълка 300 км в час. — Напика ли се бе? — Неее. — Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!

Две кучета си говорят и едното пита: — Абе, знаеш ли какво е условен рефлекс? Другото отговаря: — Да бе, като светне една лампа и един идиот идва да ми носи храна.

Заекът и вълкът пили водка . Пили, пили и останала една бутилка . Решили да си избиват зъбите . Който избие повече зъби на другия, той ще изпие бутилката . Засилва се заекът . Бууум! Вълкът пада по гръб. — Колко? — Сссееест съба … Засилва се вълкът . Буууум! Заекът пада по гръб, претъркулва се няколко пъти и се фраска в едно дърво. — Колко! — Цетири.. — Що толкова малко! — Стото няма повесе …

Един зевзек отива при един полицай и го пита: — Г’син полицай, на един полицай може ли да се каже „говедо“? Полицаят ядосан: — Не! Как ще може! — Ами на едно говедо може ли да се каже „г-н полицай“? Полицаят се замисля и казва: — Може, разбира се! — В такъв случай довиждане, г-н полицай.

Седяло зайчето на един кръстопът и си пиляло ноктите. Минала лисицата и го попитала: — Какво правиш. — Пиля си ноктите, че имам среща с лъвицата – казало зайчето. — Бре, тоя заек, я го виж ти – помислила си Лиса. Тя срещнала вълка и му казала. Вълкът се зачудил, но решил и проверил – отговора – същия. Разчуло се – минали няколко животни – заека все отговаря, че има среща с лъвицата и това си е. Решили животните да кажат на лъва за невярната лъвица. Той слушал, слушал и тръгнал към кръстопътя, гледа – вярно е. Заека седи там и си пили ноктите. Попитал го какво прави, а заека казал: — А… а… а… нищо – пиля си ноктите и говоря глупости…

Продават стар папагал на пазара. Между сергиите минава полицай и папагалът се развикал: — Ченге-глупак! Ченге- глупак! Полицаят се обидил и дал под съд птицата и продавача й. Съдът осъдил папагала да прекара една година в манастир. След година същия полицай пак минава през пазара и гледа същия папагал, седи и мълчи. Полицаят се приближил и му казал: — Нещо не викаш, а? Аз съм онова същото ченге-глупак. — Късно е да се каеш, синко!

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика: — Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко: — Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват! Прасчо учуден пита: — Приказват!? И какво приказват? — Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: — Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: — Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? — Триста долара! — Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! — И къде трябва да работя? — Тук, наблизо, в цирка. — В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти…

Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“. Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: — Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: — На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: — Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: — На канала!

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

Влязъл заекът в една сладкарница и попитал: — Имате ли торта от моркови? — Не, нямаме – казал продавачът. Излязъл заекът, след 5 минути се върнал и попитал: — Имате ли торта от моркови? -Не, нямаме! Излязъл заекът и след 5 минути се върнал отново: — Имате ли торта от моркови? — Ако още един път ме попиташ, ще взема една торба с пирони и ще ти закова ушите! Излязъл заекът и след 5 минути се върнал отново: — Имате ли пирони? — Не, нямаме. — А имате ли торта от моркови?