Четвъртък, 1 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 22°
По време на сенокос. Качила се Марийка на една купа сено и си почива. Отдолу обикаля Иванчо и я моли: -Марийке, слез при мен. -Да, да... Ще сляза... -Хайде, ма Марийке... -Няма да сляза! -Е какво толкова сега... нищо няма да ти направя! -Е като няма да ми направиш нищо, защо да слизам тогава? !
Иванчо и Марийка 4,014 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една лятна утрин Иван се събудил, протегнал се и погледнал през прозореца. И какво да види - двора на съседа се бил превърнал в един луксозен тенис-корт. Учуден, Иван отишъл при съседа, да разбере как за една нощ той се е сдобил с такова скъпо удоволствие. Съседът бил отзивчив човек и казал на Иван, че в квартала се навърта една златна жаба, която изпълнява само по едно желание (бъдейки жаба, а не рибка). Иван много се въодушевил. Съседът го предупредил, да внимава какво иска от жабата, тъй като тя е стара и глуха, и понякога недочува. Речено - сторено. Намерил Иван жабата и си пожелал, сутринта къщата му да е пълна със злато. Събудил се на сутринта Иван и какво да види - край себе си блато. Навсякъде - жаби, тиня... "УЖАС". Изкрещял Иван и побягнал към съседа. - Погледни - казал той - къщата ми се е превърнала в блато! - Нали ти казах, да внимаваш какво искаш от тази дърта жаба - рекъл съседът - аз да не мислиш, че съм искал голям тенис. А може ли чичко Барозу да остане да живее в София, прах - няма, кучета - няма, а Бойко седи под земята" 93% от хората имат мечта, която могат да осъществят до края на седмицата , а те я правят мечтата на живота си... Азис наричал катаджиите хетеросексуалисти. Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...