Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!
Само когато отпиеш от реката на тишината, ще запееш истински. Само когато си стигнал до върха на планината, ще започнеш да се изкачваш истински. И само когато земята прибере краката ти, ще започнеш да танцуваш истински!